Пещерните рисунки вече могат да разказват не само истории, а и човешка ДНК от хиляди години

Скалното изкуство е един от най-ценните мостове между съвременния човек и неговите далечни предци. То е свидетелство за раждането на човешката култура и показва как праисторическите хора са започнали да изразяват света около себе си чрез символи, фигури и абстрактно мислене, предават Vesti.bg.

За разлика от костите, инструментите и останките, откривани в пещерните седименти, скалните рисунки винаги са представлявали сериозно предизвикателство за палеогенетиците. Причината е, че те се намират върху голи скални повърхности, които обикновено не съхраняват лесно следи от древна ДНК.

Така един от най-важните елементи от развитието на човешкото съзнание досега оставаше извън обсега на генетичните изследвания. Но ново научно откритие може да промени това.

В изследване, публикувано в списание Nature Communications, международен екип от учени съобщава, че човешка ДНК може да се запази върху пещерни стени в продължение на хиляди години.

Първото доказателство за древна ДНК върху пещерни стени

„Въпреки че все още не можем директно да свържем откритите следи от древна ДНК със създаването на самото скално изкуство, това е първото доказателство, че човешка ДНК може да оцелее върху пещерни стени в продължение на хилядолетия“, обяснява Алба Босомс Меса, еволюционен антрополог от института „Макс Планк“.

Като част от проекта „First Art“ („Първо изкуство“) учените са изследвали 24 скални панела в 11 пещери в Испания и Португалия, сред които и прочутата пещера Алтамира. Анализираните изображения включват както прости линии и абстрактни форми, така и сложни фигурални композиции и отпечатъци от човешки длани.

Изследователите са проучили също седименти от пещерните подове, където вероятно са били приготвяни пигментите, както и птича кост, покрита с червена охра, която вероятно е използвана като древен инструмент за разпръскване на боя.

Любопитна находка е откриването на ДНК от кашалот на един от обектите. Това може да подсказва, че тези морски бозайници са били използвани като хранителен ресурс, макар учените да допускат и по-необичайни хипотези.

Следи от изпотени ръце и телесни течности

От общо 120 проби, взети от пещерни стени, само пет са съдържали човешка ДНК. Две от тях обаче са показали чист генетичен сигнал, който според учените вероятно е останал от директен контакт с човешкото тяло.

Следите може да са били оставени от изпотени ръце, капчици слюнка при използването на костна тръбичка за пръскане на боя или други телесни течности.

Останалите три проби съдържали както човешка, така и животинска ДНК, което показва, че генетичният материал вероятно е попаднал върху стените косвено - например чрез вода или други природни процеси.

Интересното е, че четири от петте положителни проби са взети от чисти, нерисувани части на стените, които са използвани като контролни участъци. От самата птича кост учените не успели да извлекат древна ДНК, вероятно защото слабият генетичен сигнал е бил унищожен от съвременно замърсяване.

Най-важното откритие обаче е, че запазената ДНК е била защитена под слой калцит - минерал, който често изгражда варовиковите пещери. Именно този естествен „печат“ е помогнал генетичният материал да оцелее хиляди години.

Кои са хората, оставили следите си?

Генетичният анализ на проба от пещерата Коварон в Испания показва, че ДНК-то принадлежи на Homo sapiens от западноевропейския клъстер на ловци-събирачи, характерен за Иберийския полуостров.

„Кой е докосвал тази стена? Мъж ли е бил или жена? Към коя популация са принадлежали? Колко навътре са навлизали древните хора в дълбоките пещерни системи?“, пита Матиас Майер, палеогенетик и съавтор на изследването.

Според учените това откритие превръща пещерните стени в своеобразни генетични архиви. Следващата стъпка е анализът на още обекти и разработването на по-прецизни, минимално инвазивни методи за изследване, включително на древните отпечатъци от длани.

Скалното изкуство вече не е просто изображение от миналото. То може да се окаже истинско генетично платно, което да разкрие кои са били хората, създали първите символи на човешката цивилизация.